Историята на Моята Сватба – Евдокия & Николай – Пурпурни Емоции

За нас всички Булки са специални, но има някои, които ни влизат още по-дълбоко в сърчицата. Евдокия е една от тези на които дадохме много – време, усилия, старание и душа. И тя ни отговори със същото. Изработихме по нейни идеи и желание цялата сватбена украса за масата на младоженците, масите на гостите, булчинския й букет, бутониери, гривни за шаферки…. Справихме се с премеждието да транспортираме невредими всички тези крехки и чупливи красоти. Радвахме се на сватбените й снимки. А накрая получихме и най-големия комплимент – тя ни сподели, че новороденото й бебенце спира да плаче и се успокоява, щом види сватбения й букет! За такова признание дори не сме и мечтали!!! 🙂

Евдокия, радваме, се че ни довери едни от най-важните за всяка булка моменти – украсата, аксесоарите, детайлите, които носят цялостното усещане за красота и празник. А сега и цялата история на твоята сватба. Ние бяхме част от нея и й се насладихме, а сега ще могат и други бъдещи булки да разберат, как се случва една приказна сватба в лилаво и дантела! 🙂 Ти си!

Както всяка любовна история, и моята започва с „имало едно време“…

Имало едно време един клас от Математическата гимназия в Бургас. Сред тях били Евдокия и Николай. Само на 15 години, те все още били наивни и не знаели нито какво искат от живота, нито как да го постигнат. Трябвало да минат 5 години, за да се окажат Николай и Евдокия на правилното място в правилния момент и да разберат, че са само един за друг. Така на 21 години те се впускат в едно приключение, но не подозират, че ще е за цял живот. И ето, 7 години по-късно, двамата са се нагърбили с планирането на сватба.

Ако трябва да съм честна, предложението за брак все пак беше изненада, което само по себе си е изненадващо, тъй като след 7 години съвместен живот някак едно такова предложение е най-логичното нещо.

И двамата просто обожаваме да пътуваме. За поредната екскурзия решихме да отидем в Париж. За Никулден бях подготвила изненада: гравирани катинарчета, които да заключим на Моста на влюбените и да хвърлим ключовете в реката. И там, на моста, обградени от хиляди тракащи от вятъра катинари, носещи хиляди обещания за любов, Николай пада на колене! Аз разбирам какво става, но ушите ми заглъхват, а очите ми се изпълват със сълзи от щастие… сълзите не спират… вече нищо не виждам… нищо и не чувам… вече не мога дори да кажа заветното „да“, а само клатя глава с изкривено от рева лице и се надявам, че той ще разбере какво имам предвид. Изведнъж се появява ярка светлина и веднага угасва. И пак нещо светва и изгасва веднага. И аз си мисля: „Наистина е както казват! Като по филмите! Има заря!“ Избърсвам сълзите си и осъзнавам какво става: той е пред мен на колене, гледа изплашено сълзите, стичащи се по лицето ми и все още не може да реши дали са от радост, а група китайски туристи ни щракат с фотоапарати и ни облъчват със светкавиците си. Може би наши снимки са станали хит в Азия?!

За сватбата бяхме решили да спазим традициите, но самата сватба да е елегантна и романтична. Веднага се спряхме на цветовете от лилаво-пурпурната гама, съчетани с романтичното бяло и луксозното екрю. Пурпурно, защото смятам, че носи романтиката на лилавото и я съчетава с емоционалността на червеното. Пурпурното ми навява обещание за вечна любов и страст.

За сватбения си ден се спряхме на зала Капитол в Гранд Хотел Поморие. Обиколихме всички възможни локации в Бургаска област, на север до Несебър и на юг до Варвара, за да намерим нашето място. Залата беше също в екрю, с топъл дървен под и красиви воали, спускащи се от тавана. Тежки завеси и бродирани калъфи за столовете допълваха усещането за лукс и едновременно уют. Самата зала предполагаше малко по-обрана украса на масите, така че прекрасните букети от Букети Марини, съчетани с подредените стъклени чаша и винтидж рамките за снимки, която използвахме за номерата на масите, бяха в перфектна хармония.

Подаръчетата за гостите направихме сами, тъй като не намерихме да се продава нищо достатъчно специално. Купихме малки стъклени шишенца с коркови тапи, напълнихме ги с изсушени пъпки от роза и им сложихме или було или вратовръзка. От Букети Марини се постараха и ни направиха и бутониери и гривни в стила на булчинския букет и украсата за масите и за колата, така че всеки да се почувства важна част от сватбеното празненство.

Заветното „Да!“ си казахме в Културен център Морско казино в Бургас в прекрасна зала със спираща дъха гледка към морето. За събитието от управата на центъра предоставиха състав от 3-ма оперни певци и роял, така че церемонията се състоя на фона на романтична мелодия и ариии, изпълнени на живо.

Уви, времето не беше на наша страна. Но пък драматичните облаци направиха фотосесията ни уникална, а слънцето беше достатъчно съобразително да се покаже точно когато ни трябва. Все пак и бурята с гръмотевици не ни се размина. Но пък докато ние се забавляваме на топло в прекрасната зала, нека да си гърми и трещи колкото си иска.

За коктейла бяхме избрали библиотеката на Гранд Хотел Поморие. Стилът на gentlemen’s club, старите книги и кожените кресла се допълваха от напитките и пурите, които бяхме осигурили за гостите си. Те се забавляваха с игри на билярд и ни оставиха да си направим фотосесията на спокойствие.

За нас от огромно значение беше фотографът. Спряхме се на Smailka Photograthy и мога откровено да заявя, че това беше най-доброто решение. Направихме фотосесия в Морската градина в Бургас (накъде без нея!), в Авиопарка на летище Бургас (тъй като и двамата работим в сферата на авиацията) и в скай-бара на хотела, който добави лукс към сватбената ни книга.

И най-важното от една сватба: булчинската рокля. След като обиколих всички магазини в София и Бургас, намерих своята рокля в малко ателие в Асеновград. Това наистина е градът на сватбените рокли! И беше любов от пръв поглед. А младоженецът се съобрази изцяло с темата на сватбата и беше подбрал пурпурна вратовръзка, в тон с моя букет.

Разбира се не всичко вървеше по план, но ние приемахме всички несгоди за добра орис. Презрамката на роклята ми се скъса при ожесточената битка за по-голямото парче от питата, която трябваше да счупим над главите си, но скъсаното е на хубаво, нали? Бурята пък предсказваше брачен живот, изпълнен със страст. Счупиха и кристалните ни чаши точно преди ритуала и изтичахме до близката кръчма, за да ги помолим за някакви.

И въпреки, че се оженихме със стъклени чаши за бяло вино, снимките ни са на фона на черни облаци, а празненството аз изкарах със скъсана презрамка, това беше най-щастливия ден в живота ми. Тогава се врекох в любов и вярност на най-прекрасния човек пред любимите ми хора. Това ме накара да се почувствам като най-прекрасната булка в най-специалния ден!