Моята Уникална Сватбена История

Моята Уникална Сватбена История – Зара & Боби -Истински и Искрени

Здравейте на всички Булки! 🙂 Бъдещи и настоящи. Бивша булка няма – един път булка, винаги булка! 🙂
Ето я и уникалната сватбена история на нашата победителка Здравомира в Конкурса на Букети Марини Разкажи ни Твоята Сватбена История.
Тя спечели наградата ни Ваучер за самолетен билет с дестинация и дата по неин избор. Честито Зара! Радваме се за теб и ви желаем любовта ви да расте и да се развива, както и членовете на семейството. 🙂 Благодарим ти, че ни се довери и бяхме част от твоя голям ден с Булчинския ти Букет от Брошки.
сватбен-букет-от-брошки
Ето с какво ни разтопи Зара…
Здравейте.
Много ми хареса идеята Ви всяка една от нас, която е преживяла този прекрасен ден , да може да изрази себе си по този начин и още по-прекрасното е, че Вие сте били част от моят сватбен ден.
Историята започна така…
Аз и моят настоящ съпруг се запознахме  лятото на 2015. До момента нищо толкова различно от обичайните летни трепети. Интересното в нашата среща беше, че се запознахме наистина много случайно, след като се озовахме на едно и също място, сред общи вече наши приятели. Моята приятелка тъкмо се беше върнала от почивка в Гърция и тъй като щяхме да ходим заедно на море двете, тя поиска да ме зпознае с едно момче (което тя харесва и е сегашният й годеник), който щеше да бъде на същото място, по същото време на море, където и ние двете и да излизаме с него и неговата компания, за да не сме сами там.
Съгласих се да се запознаем и тъй като в кафето, където отидохме, имаше и други негови приятели, аз съответно поздравих всички и се представих:
„Здравейте, аз съм Зара.“
И тогава съпругът ми, а тогава все още напълно непознат за мен човек, се обърна и ми каза:
„За какво да се запознаваме, като няма да си запомним имената“
Замълчах си и си казах на ум – този пък невъзпитан човек…
Но тъй като той има куче-много сладък питбул (вече имаме повече :D), аз клекнах да го погаля. Започнахме да се поглеждаме от време на време, сякаш усетихме връзката помежду ни и на края на вечерта получих запитването, дали искам палачинки. Но тъй като имахме резервация с моята приятелка, му отказах. Радвам се, че той въпреки всичко не се отказа и ме намери в социалната мрежа (в този случай се радвам, че вече я имаше) и започнахме да си пишем и вечерта, в която започнахме да си пишем, се оказа, че той вече е рожденик. Впечатли го това, че разбирам от коли и така разговорът съвсем се задълбочи в какви ли не посоки и той поиска да се видим на следващия ден, точно на рождения му ден. Видяхме се, разговорът беше толкова пленяващ, че за мен не съществуваше нищо друго в момента и накрая на вечерта разбира се той ме изпрати и ме целуна толкова искрено и прекрасно, дори някак  с усещането за първа детска любов и ми каза, че аз съм му подаръка за рождения ден.
На следващата година, 2016, пак на неговия рожден ден ми предложи, не на какво да е, а на Rammstein – Du hast. Не сме типа „метали“, но тази група винаги ни е грабвала – съвпадение, едва ли. И аз няколко дни след предложението му казах: „Добре де, а защо да чакаме, след като ме искаш, хайде да се оженим още тази година“ и той ме погледна и ми каза:“Ми хайде, какво ни пречи?“
Майка ми и всички останали бяха леко в шок, дори получих традиционните въпроси – ама ти да не си бременна…Но ние просто си знаехме, че искаме да си прекараме живота заедно, дай Боже колкото се може по-дълго и да сме живи и здрави.
И така започна мисълта и подговотката след това за сватбата…
А кое е по-интересното в нашата сватбена история, сега ще ви разкажа 🙂
По същото време, когато решихме да съберем официално животите си заедно, решихме той повече да не работи за някого, който не го оценява, а да направим заедно нещо, което той ще работи с желание, което умее прекрасно и няма да го чувства като работа и задължение и ще бъде щастлив.

Букети Марини: БРАААВОООООО! Смело решение, Благовест!!!! В момент на промени и ново начало, за такава стъпка се иска много кураж! Подкрепяме с 4 ръце хора като теб и ти желаем истинско удовлетворение, развитие и печалба в Твоя Собствен Бизнес! 🙂

Наехме едно празно дворно място и построихме макар и малък, но направен с много любов сервиз. Докато моя милост след работа ходеше да бърка бетон буквално и да влачи тухли четворки, междувременно започнах и с подготовката на сватбата, която исках да си планирам сама и подготвя сама. Всички ми се чудеха как се справям, но според мен наистина, когато човек има огромно желание, успява да преодолее много препятствия.
Заслужаваше си борбата за сервиза, защото участвахме в реклама с Фънки, бяхме част от организаторите на първия Национален Мерцедес Събор (БМ: От 20-та минута на живо младоженеца Благовест! 🙂 ) тази година и въпреки, че нямахме помощ буквално от никъде, успяхме да се преборим.
Датата на сватбата избрах много спонтанно, като цяла нейното затвърждаване беше благодарение на единствения свободен ден в ресторанта за годината 2016 и това се оказа датата 25.09.2016, която ми е много любима, защото е пълна с хубави числа. Ресторантът избрахме след като разглеждах различните ресторани в интернет и му показах кои съм харесала, докато той търсеше възможно най-изгодните варианти за лампи, тухли и други подобни материали за строежа на сервизчето. Две коренно различни сфери и събития в живота ни, които някак въпреки различието им, успяхме да съчетаем и да правим по тях нещата едновременно.
Съставих си списък с тези, които най-много са ми допаднали, разгледах им детайлно снимките и помолих за оферти. Най-добрата и прекрасна оферта беше от ресторант Principi Di Piemonte в Интерпред. Чухме се по телефона с управителя – Ангел Петров и той се забавляваше с мен как реално аз не искам някаква конкретна дата, а просто съм решила, че ще бъде при него и която и да е свободна дата и така датата 25.09.2016 се оказа единствената свободна, защото една огромна група от хора се бяха отказали, тъй като не е имало как да се съберат. Ресторантът е с капацитет 120 места, а пък те били над 140 човека. И така уговорихме си среща, а най-прекрасното беше, че ресторантът се намира в сградата срещу офиса, в който работя и отидох да се запозная с управителя и да разгледам ресторанта, хареса ми и на живо. Атмосферата беше толкова приканваща те към мечтаене и любов. На следващия ден дойде и мъжът ми и Ангел ни предложи различни видове менюта, като в куверта се включваше включително и сватбената торта и част от украсата, а и ни даде свобода, ако имаме и други желания, да му ги кажем. Този човек даде всичко от себе си, за да бъда щастлива и да бъде един наистина истински незабравим ден за мен и хората около мен. Дори, за да ме зарадва, украси цялата зала с всички видове украси, които имаше, защото ние нямаше как да си позволим пълната украса, но това беше неговия подарък за мен и моята половинка. Ресторантът по принцип е в прекрасни зелени тонове, а зеленото ни е любимият цвят, така че нямахме затруднение в избор на цветовете за сватбата. Менюто беше уникално вкусно и огромно, а тортата беше тяхно производство – така наречената гола торта, уникално красива и вкуснааа!
разрязване-на-сватбена-торта
Относно роклята, пак за да спестя време от обикаляне, тъй като не разполагах с такова, прегледах много магазини в интернет и така избрах своето сгушено място, наречено Булчински салон АРЕТИ. Имах представа в главата си как бих искала да изглеждам и някак усетих, че това е моето място. Обадих се на хората и тя бяха изключително любезни и дори ме изчакаха да успея да стигна при тях след работа, което за тях вече беше към края на работния им ден. Но те по никакъв начин не показаха, че преча или че трябва бързо да се случва всичко. Прекрасни и невероятно мили и любезни хора.
Иии разглеждането на роклите започна…
Дадоха ми един огромен каталог и се захванах снимка по снимка да гледам в детайли красивите произведения на изкуството…
Харесаха ми 5 вида рокли от типа, с който си представях, че ще бъда – тип принцеса и ми предложиха и една, тип русалка, за която си мислех, че съм дебела, но освен, че изглеждах прекрасно, дамата от магазина успя да ми вдъхне самочувствие, че всъщност мислите ми са в грешна посока – накратко не съм дебела 😀
Но най-много харесах една рокля, която се оказа единствената бройка, тъкмо пристигнала, точно тип принцеса, пробвах я и на края, вече знаех, че това ще бъде моята рокля.
сватбени-снимки
Казах на дамата, че това е моят избор и тя сякаш беше толкова стъписана, че след 20 минути, аз вече съм си избрала роклята, ми зададе няколко пъти въпроса, дали съм сигруна, е наистина бях. От същото място си закупих бокала, невероятно красив с образа на Дева Мария и Младенеца, от там взех свещите, късметчетата за хвърляне, обувките, дадоха ми под наем воал,защото аз не исках да бъда с воал през целия ден, а само за църквата, дадоха ми под наем бижуто за косата и кошничката за късметчетата, както и ми дадоха много повече – заредиха ме с много положителни емоции. Всички мои приятели бяха изумени колко бързо си избрах и взех всичко.
Младоженецът обаче доста по-трудно избра своя тоалет 😀
БМ: Обаче е уникален! Много рядко се среща толкова екзотичен младоженец с такъв нестандартен вкус! Поздравления! Пожелаваме и на останалите български мъже да действат така смело! 🙂 
нестандартен-костюм-младоженец
Обикаляхме около три часа и най-накрая намерихме прекрасния магазин Sergio Barone, който успя да откликне на нестандартните виждания на моя съпруг. Той не искаше да е в скучния черен или чисто син костюм, определено разчупи стереотипите и беше брутално елегантен и красив (от снимките ще видите, а да и е рус, защото е наполовина руснак).
Имамахме вече ресторант и нещата за булката и хубаво избрахме дата, ами сега, дали ще има свободна ритуална зала или църква в този ден, все пак беше вече август месец. (Да не забравя все пак да кажа, че рожденният ден на моят мъж е на 13.07. когато ми предложи 🙂 ). Отидохме в главния обреден дом, както аз го наричам и имаше буквално един единствен свободен час в една единствена зала – тази на булевард Витоша в 17:20. Позачудихме се с него, защото се притеснихме, че гостите няма да има къде да спират, но нямахме особен избор и се съгласихме. Излизайки доволни,че все пак имаме дата в този ден, спряхме, спогледахме се и прихнахме да се смеем – ами църква…
Отивайки към колата веднага си казахме в един глас – Св. Неделя, все пак там съм кръстена и е много близо до обредната зала. Отидохме в църквата и там ни посрещна с усмивка един възрастен много благ поп. Обяснихме му къде ни е ритуалната зала и за колко часа са ни записали и той беше учуден как поради празници само една ритуална зала ще работи,посмяхме се и си поговорихме за институциите и работното им време и накрая ни даде час 18:30 и вече бяхме напълно щастливи. Но както се казва, не може да няма и някои трудни моменти в едно събитие, все пак, иначе как ще бъде запомнена сватбата като много вълнуваща и динамична.
църковен-ритуал
Избрахме си кумове, но първоначално избрания кум, доста се изложи за много кратко време и се наложи да бъде отстранен от мача (вече си го спомням с усмивка). Хубавото е, че имаме приятели, които веднага откликнаха на поканата и вече си имахме друг кум, който обаче не можеше да си намери кръщелното…и като се притесних…Моят мъж му каза – куме, ще те кръщавам ако трябва утре, обаче ти кръщелно трябва да имаш, край, ти си ни кумът :D.
Все пак, слава Богу си намери вечерта кръщелното и вече спокойна, занесохме документите в ритуалната зала и църквата и  започна доизпипването на детайлите.
Вече трябваше да се направят покани за гостите и  след като разгледахме много видове и някак нито една не ме грабна, решихме да си ги направим сами. Измислих дизайна да бъде на оризова хартия, върху която напечатах на цветен принтер едно красиво червено цвете и изписах с красив шрифт детайлите около сватбата (с който се измъчих, защото кирилицата не поддържа много видове шрифтове и в определени сайтове си играх на копи пейст). След това идеята на моят мъж – Благовест беше да ги обгорим леко, за да не изглеждат като един скучен лист и сами направихме ринговете, като ги залепвахме с лепило, с които накрая поканите да изглеждат като завършен пергамент. Вече и поканите бяха готови и с огромна радост ги раздадохме на приятелите и роднините ни.
Другите детайли бяха разбира се прическата и грима – моите приятели от салона Premium & Rouge ми направиха подарък и направиха прическата безплатно, а грима ми го направи една прекрасна тяхна приятелка и професионална гримьорка – Марина Младенова.
Наш фотограф беше добър приятел на Благовест, а диджея беше приятел на управителя на ресторанта.
Сватбените халки си ги направихме пак при добър приятел на Благовест, който има златарско ателие и е невероятен професионалист. Халките приличат на преплетени въжета,много различен дизайн, който хем не е натрапчив, хем изпъква с оригиналност.
Ритуалните чаши нашата кума ги изрисува и украси собственоръчно.
ритуални-чаши
Подаръчетата за гостите бяха сладки, във формата на корони, защото с Боби имаме татуировки на китките с корони и решихме така да изглеждат сладките, които да останат за спомен на гостите.
Също така помолихме гостите да не носят цветя, не бих искала тези красиви цветя да бъдат смачкани, захвърлени в суматохата и накрая да загинат за една вечер, затова взехме това решение да не искаме да се подаряват цветя.
Исках нещо по-специално като маникюр за специалния ден и се получи доста екстравагантен. Бяха големи нокти като пеперуди , които буквално ми ги извая Катя Райкова.
сватбен-маникюр
Булчинският букет избрахме с моята шеферка не откъде да е, а от Букети Марини. Той се казва Vintage Pearl и го избрахме, защото сметнахме, че ще отива най-много на визията ми, защото е класен, красив и неподражаем, просто най-уникалният букет! (БМ: Благодарииииим тииии, Зара! „:) 🙂 🙂 ) Комуникирахме с изключително мили хора, които са готови винаги да откликнат на всички видове желания. И сега като го погледна, само прекрасни спомени нахлуват, а и знам,че винаги ще остане непроменен и толкова уникално красив, за което Ви благодаря още веднъж, дори от разказа си.
 булчински-букет-от-брошки
И така, дойде денят…
Бяхме щастливи, че се наспахме и че реално сватбата е от по-късно, а не както мислехме да е от малко по-рано.
Благовест щеше да се облече, докато аз съм на прическа и грим и после като тръгна към вкъщи, щеше да излезе, за да не ме види, все пак, трябваше да бъде изненада. Кумата и шаферката ми ме взеха от фризьора и тръгнахме към вкъщи. Решихме, че няма да има „битка“ за булката и ще се влезе спокойно през вратата, за да не се окажем без врата 😀
И като влезе, Благовест беше стъписан от начина, по който изглеждам и каза:“Ужас“и всички прихнахме да се смеем. Все пак си го познаваме и знаем, че има своите странни начини на изразяване на емоциите. Но толкова беше впечатлен, че чак не смееше да дойде да ме целуне, за да не развали визията ми. Е, аз си го нагушках разбира се 😀
Един наш приятел ни возеше с неговата кола и всички се заедно тръгнахме към ритуалната зала. Там забавното беше и определено незабравимо, че дамата, която водеше ритуала, не успя да ми запомни името и няколко пъти вместо Здравомира, ме нарече Звездомира…е, поне си приличат имената, важното е, че в документите всичко е наред. Другият забавен момент беше, когато Боби не успя да потвори едно от изреченията и също докато аз ги повтарях, разбира се какво да стане, ще му изцицика телефона 😀 Поне се посмяхме доста и също така не сме се настъпвали, решихме го заедно, че не е необходимо някой да се води, а другият да командва едва ли не. И след подписите вече бяхме официално пред закона съпруг и съпруга.
БМ: Честитоооооо, сладури! 🙂
букет-от-брошки-сватбен-подарък
Излизайки от ритуалната зала, дойде краткия момент за снимки, докато чакахме реда си в църквата. Докато се снимахме, цяла група от японци изведнъж се спря и започна да ни снима, беше много забавно, все едно сме част от атракциите на столицата.
Дойде време да влизаме в църквата. Усещането беше много незабравимо. Но сериозността бързо премина в леки закачки, когато попа каза на Боби да отпие от виното, а той каза, че изобщо не пие и ще бъде пиян младоженец. Всички се смяхме и все пак отпи трите глътки и веднага почервеня и разбира се пак всички се позасмяхме, опитвайки се да бъдем максимално сериозни, защото все пак това е сериозен ритуал. Когато ни сложи короните, хванахме се силно за ръце и започнахме да обикаляме. Беше един от ней-неописуемите мигове в моя живот и тогава изцяло осъзнаваш, че не искаш да пускаш този човек и го искаш до себе си, ако може завинаги.
църковен-брак-софия
булчински-букет-от-брошки
Като приключи ритуала се насочихме към ресторанта, за да отпразнуваме този прекрасен ден. Там всичко беше готово и ни очакваше една прекрасно украсена зала, с прекрасно подредени маси и невероятно мил персонал. Някои от ритуалите ги пропуснахме, като например частта с танца с кокошка. Като вдигнахме първата наздравица, кумът трябваше да каже, че виното е горчиво, след като диджеят го попита, но той сякаш стъписан и отговори:“Ми, хубаво, добро е, да“ И разбира се нямаше как да не прихнем всички в групов смях, а финалът на объркването беше, когато и кумът каза, че не пие и накрая кумата грабна чашата и я изпи на екс вместо него. Избрахме няколко игри, така че да не отегчаваме гостите например – като седнем гръб в гръб на два стола и отговаряме на въпроси и вдигаме или своята или неговата обувка, да ме целуне на 25 различни места, пяхме, чупихме разбира се питката, общо взето беше по равно ,ритах менчето и като цяло се смяхме много, танцувахме много и събрахме много спомени и прекрасни запечатани в сърцето емоции. Не беше голяма сватба, само най-близките ни, около 50 човека, защото искахме наистина да бъдат най-важните и значими за нас хора. (БМ; Поздравления за умния избор!!! Малко хора се осмеляват да го направят!) Нашата песен е „Мой свят“ на Сленг (дори сега като я написах, си я пуснах).
песен-за-първи-сватбен-танц
Разбира се, имах друг букет, който да хвърлям. Девойката, която го хвана, вече си има сериозен приятел и двата пък заедно си направиха сами фитнес зала в Драгоман и заедно споделят мечтите и бъдещите си планове, така че предполагам скорошна сватба 🙂
букет-за-хвърляне
Боби също изпълни частта с хвърлянето, само че на жартиера и неговия приятел също си живее сериозно с неговата приятелка, така че щастливо развитие след хвърлянията. Смешното при храненето с тортата беше, че разрязвах тортата с един от ноктите и така го хранех на малкои хапки, защото и двамата не искахме да се мажем с тортата. Вечерта мина много бързо, в много танци, смях, снимки и весели моменти.
Като се прибрахме, не можехме да заспим от вълнение и сякаш не можехме да осъзнаем как толкова бързо е минал този незабравим ден.
След сватбата разбира се, най-забавният момент беше разглеждането на снимките, имаше много забавни, някои позьорски и всички пресъздаващи уникални емоции.
Вероятно пропускам много детайли от нашата сватбена история, но толкова прекрасна сватба с такива прекрасни гости не съм и мечтала да имам.
Да, имахме си трудностите – и финансовите и такива, свързани с човешките взаимоотношения, също и липсата на сън и време, поради това, че двамата с него, както вече споменах, строяхме макар и не голямото ни сервизче в същия този момент с много ограничени ресурси, но това не ни попречи да направим  прекрасна сватба и също да сбъднем мечтата за макар и още прохождащ, но все пак самостоятелен бизнес на моя съпруг.
Това, което бих искала да кажа на бъдещите булки е наистина да могат да приемат идеи и съвети, но и да знаят със сърцето си какво наистина искат, да го следват и определено да не се отказват от него, когато стане трудно, напротив да се борят за мечтите си и за мечтите на човека до тях, защото споделените мечти, са най-красиви, а когато се сбъдват с общи усилия и доза късмет, са едно от чудесата в нашия живот.
 
Пожелавам много прекрасни мигове на всички бъдещи булки и благодаря за прекрасната идея да можем да предадем емоциите си в нашите разкази и да се върнем пак в този прекрасен ден за нас.
Разбира се, забравих да допълня към моята сватбена история, къде бих искала да отидем, толкова се развълнувах. Бих искала да отидем в Германия, за да видим уникалния замък Нойшванщайн или в Рим, защото ние нямахме меден месец, заради строежа на сервиза, но въпреки всичко тези дестинации си остават една бъдеща мечта за нас.
Букети Марини: Ще я сбъднете, Зара! Вие сте вълшебни! 🙂
идеи-за-сватба

Напиши коментар